За проф. д.т.н. инж. Петър Гецов Земята и Космосът наистина са изписани с главни букви в живота му. Днес той е директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН. По време на неговото управление България става официално член на Европейската космическа агенция – нещо, за което страната ни се бори през последните години. Проф. Гецов е експерт в областта на авиокосмическото приборостроене и системи за автоматично регулиране и управление и на изследването на човека като управляващо звено в системите за управление. Кариерата му започва във ВВВУ “Г. Бенковски” в гр. Долна Митрополия, специалност: “Електро, приборно и автоматично оборудване на летателните апарати”, а през 1978 г. придобива титлата доктор във ВВИА “Н. Е. Жуковски”, гр. Москва с тема: “Изследване на функционалната ефективност на система за автоматично регулиране електро-снабдяването на летателните апарати с метода на полунатурното моделиране”. Днес проф. Гецов утвърждава, че България не губи позиции на световната сцена и стои равностойно сред другите космически нации.
– Колко правителства работиха по присъединяването на България към Европейската космическа агенция (ЕКА)?
– Занимавали сме почти всички правителства и министър-председатели на България с въпроса за членството на България в Европейската космическа агенция. Препъни камъкът за решаването му винаги е бил членския внос, който страната трябва да внася всяка година.
– Кога официално ще бъдем приети в ЕКА?
– В България имаше техническа визита на ЕКА, проведена в периода 20 – 23 октомври 2014 г. От нас беше предварително попълнен въпросник, анонсиран от агенцията, и бяха проведени преговорите между правителството на България и Европейската космическа агенция за превръщане в т. нар. европейска кооперираща държава (ECS). Целта на интервютата бе извършване на съвместна оценка на българските предприятия и научни организации, работещи в космическия сектор, за да се установят първи контакти и да се изработи база за бъдещото Споразумение и неговото изпълнение (реализация на проекти на ЕКА).
Бъдещите дейности по сътрудничеството с ЕКА и ориентировъчни срокове са следните. В края на миналата година приключиха преговорите по Споразумението за европейска кооперираща държава. До март 2015 г. трябва да стане т. нар. вътрешно одобряване от страна на държавите-членки на Споразумението за европейска кооперираща страна, като подписването на споразумението трябва да стане през март 2015 г. Българското народно събрание ще ратифицира документа най-късно до август 2015 г., а до края на новата година трябва да се селектират и одобрят проектите по програмата на ECS, както и да се подпише Пътна карта за прилагане на Споразумението. Подписването на първите договори в изпълнение на Споразумението ще стане след началото на 2016 г.
– Колко струва това на България – годишната вноска? Говори се за милион евро еднократна вноска?
– Става дума за около милион и двеста хиляди евро годишна вноска.
– Как се финансира ЕКА? Колко ще спечелим от участието си в ЕКА? Ако може в цифри – бюджетът за 2013 г. на ЕКА е бил над 4 милиарда евро, колко от тях се връщат в конкретната страна?
– Трябва да подчертая, че в България задължително ще се върнат 85% от парите на членския внос, но в зависимост от нашата активност в проектите на ЕКА получените пари могат далеч да превишават членския внос. Разбира се това ще става в по-късните години на сътрудничеството, ако ние имаме необходимия потенциал и способности в аерокосмическия отрасъл.
– Институтът за космически изследвания ли ще администрира работата или има много конкуренти? Може би университети и дори някои министерства?
Има най-различни практики на администриране на дейността, свързана с ЕКА. Много от страните създават агенции, които са към Министерския съвет или бюра от няколко човека към някой от министерствата, които управляват тази дейност. Има и примери, както в Германия, където космическата дейност и управлението и се осъществява от техния институт – Германския аерокосмически център DLR, което според мене е най-подходящо за България. Тоест управляващият орган да бъде и териториално, и организационно в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ)– БАН със съответната оторизация от страна на държавата. Този вариант е и най-икономичен и компетентен в тази специфична област, като се отчита, че ИКИТ е бил винаги базовата национална организация за управление и развитие на космическите изследвания и технологии у нас.
– Един от основните недостатъци до момента от липсата на членство в ЕКА беше, че не можехме да участваме в техни проекти – конкурси, обучения. Къде се провежда обучението по космически науки? Ще имаме ли такава специалност и у нас?
Най-важният недостатък досега наистина се състоеше в това, че български научни колективи, предприятия и фирми от бизнеса не можеха да участват в проекти, които се финансират от ЕКА.
По отношение на обучението много рядко има специално обучение по космически науки по света. Обикновено в университетите има специалности и по астрономия, и по физика, и по науки за Земята, така стои въпросът и с инженерните науки и с технологиите, които се явяват основа за набиране на кадри. За България обучението на строго профилирани специалисти за космическите изследвания и технологии може да става на магистърско ниво и в момента някой от университетите и висшите училища откриват такива магистърски програми.
– Не сме ли закъснели да работим в ЕКА 50 години след създаването й? В дейността на агенцията участват всички членки на ЕС без България и Хърватия. Не са ни поставили още на картата си…
– Далеч не е истина, че само България и Хърватия не са членки на ЕКА. Агенцията има 16 членки като в това число е и Канада, а доколкото ми е известно членките на Европейския съюз сега са 28. Виждате как стоят нещата и това, че различни мераклии се упражняват по телевизии и вестници на темата Космос далеч не значи, че говорят компетентно и убедително. Понякога мъката ражда фантазия, за съжаление. Далеч не сме закъснели, тъй като едва сега в България прохожда в областта на високотехнологичния бизнес и започва да има интерес към този сектор. По отношение на науката ние имаме големи традиции и постижения, които успяхме да запазим и продължим и тук нямаме проблеми.
– Откога Институтът за космически изследвания работи с ЕКА?
– Институтът работи от самото си създаване с ЕКА. Много наши апаратури летяха на спътници и модули на европейски спътници и модули. Сега работим по един от големите проекти на ЕКА наречен Екзо – Марс, който ще бъде реализиран през 2018 г. и е свързан със създаването на марсоход, на който България ще монтира апаратура за измерване на радиацията.
Разбира се, че членството ще открие нови много по-големи възможности за българската наука и бизнес и участието ни в тази сфера ще стане много интензивно.
– Кои са били досега най-големите ви партньори – може би Роскосмос? Може ли България да има особена роля в ЕКА благодарение на голямата си космическа история – най-вече от миналия век по времето на СССР, когато са и първите ни космически успехи?
– Наистина най-големият ни партньор и досега е Русия, в което според мен няма нищо лошо, тъй като благодарение на това сътрудничество ние успяхме да запазим и специализацията и способностите си в космическите изследвания и технологии, но ние с успех работим и с Полша, Англия, Белгия, Украйна, Швеция, Латвия, Индия, Южна Корея и др. Имаме подписани договори за сътрудничество и с Бразилия, Китай, Виетнам и др. Космическата история на България далеч не е свързана само с времето на миналия век, напротив и сега ние сме търсен и желан партньор по различни проекти и сътрудничества, а и възможностите ни стават далеч по- големи.
– Какви са отношенията на България с американската космическа агенция НАСА?
– С НАСА преди години разработвахме космическата оранжерия и американската астронавтка Люсид Шенън работи на нея по проекта Мир-Шатъл. По друг проект по линия на Рамковата програма на ЕК бяха обработвани данни от американския спътник Деметър, а ежедневно използваме изображенията от американските спътници Аква и Тера за осъществяване на мониторинг на различни обекти и явления.
– Кога ще имаме трети български космонавт или астронавт? Ще има ли българин на МКС?
Мисля, че няма да бъде много далеч времето, когато ще имаме трети космонавт. Нещата в космическите изследвания и технологии се случват бързо. Виждате колко много бе направено за около 50 години в този сектор на човешкото развитие. Условието за полет на българин зависи от икономическото състояние на държавата и възможността ни да излъчим добър изследователски проект, който да изисква работа на наш специалист в Космоса.
– Какво е общото между МКС и България – български уреди и инструменти там?
– Нашият институт и респективно България присъства много активно на Международната космическа станция. Наши дозиметри летят на борда на МКС от 2005 г. и това ще продължи до 2020 г. По-миналата година на външната страна на станцията беше монтирана наша апаратура в състава на изследователския комплекс „Обстановка”, който определя каква е обстановката около станцията (магнитна, плазмена, електрическа, радиационна и т.н.), тъй като голяма част от времето за работа на космонавтите преминава вече извън станцията.
– Институтът за космически изследвания е почти връстник на ЕКА – през 2014 г. отбелязахте 45 години от създаването му. С какво може да се похвали институтът на тази годишнина?
– Да, институтът отбеляза 45 години работа, през които се превърна до голяма степен във визитна картичка на България. Не са много държавите, които могат да се похвалят с двама космонавти, с производство на космически храни и с повече от 150 прибори и системи, летели на орбита и проведени повече от 500 експеримента в Космоса.
Само искам да отбележа, че повечето от нещата се случват последните 10 години, което показва, че и сега ние защитаваме позицията си на 18-а космическа държава, на 6-та страна с космонавти и на трета по космически храни. Това говори много за малка България на фона на около 200 държави, регистрирани в ООН.
– Ще създавате информационен комплекс за мониторинг на околната среда. Какво ще представлява той?
– Последните години институтът работи много по модернизацията на лабораториите, подмладяване на научния състав и повишаване квалификацията на кадрите. Всичко това ние осъществяваме на базата на проектното финансиране, като активно участваме в оперативните и рамковите програми на Европейския съюз. В момента работим по проект за закупуване на оборудване за три от лабораториите, свързани с дистанционното изследване на Земята от Космоса. Това направление има голямо значение за мониторинга на околната среда и водите, земеделието и горите, както и за превенция и управление на риска от природни и техногенни катастрофи. В това направление в института се изгражда и Офис за Риск мениджмънт, който също е по Оперативната програма „Конкурентоспособност” и той скоро трябва да започне да функционира.
– Ще бъде създаден наземен и аерокосмически измерителен комплекс за научно-изследователска дейност и обучение на специалисти в областта на дистанционните методи за изследване на Земята. Може ли повече подробности? Геодезистите са сред експертите, които владеят най-добре тези дистанционни методи в работата си, ще ги ползвате ли?
– Ние сме привърженици на комплексния подход за мониторинг на Земята и атмосферата. Това ще рече, че наред с космическите изображения, ние ще използваме данни и от авиационни и наземни източници на информация, без да фаворизираме нито един от тези подходи. Т.е. искаме да имаме съвременна апаратура в трите сегмента и да имаме специалисти, които да работят с нея. За целта нашите докторанти и млади учени имат възможност да повишават своята квалификация по оперативната програма „Усъвършенстване на човешките ресурси”.
– По време на деня на отворените врати през ноември най-голям интерес за публиката предизвикаха безпилотните летателни апарати т.нар. дрони. Какви са вашите инициативи за работата с дрони в бъдеще? Ще участва ли България в създаването на общо европейско законодателство за ползването им? В момента голяма част от дейността им не е правно регламентирана. Институтът за космически изследвания има ли специалисти, които да участват в разработването на евентуален регламент?
– Последните години в целият свят се обръща голямо внимание на безпилотните летателни апарати (БЛА) за различни задачи и цели. Най-широко е приложението им за дистанционно наблюдение и мониторинг на различни обекти и явления. Те са много по-евтини от пилотираните самолети и не рискуват живота на операторите по време на полет. В института работим усилено в това направление и оборудваме лаборатория за подбор, обучение и тренировка на оператори за БЛА. Освен това предвиждаме използването на най- съвременни дрони (вертолети и самолети), с които да осъществяваме самия мониторинг за решаването на различни задачи по превенцията на критичните инфраструктури в държавата и мониторинг на пожари, наводнения и т.н. Все още нямаме специалисти по регламентиране на дейността свързана с БЛА, но този въпрос е сравнително нов и решаването му тепърва предстои в световен мащаб.
– И пак за ЕКА – след приемането ни за член, в кои проекти ще участваме – обществото относително изкъсо следи работата на ЕКА. Последният пример е със сондата Филе и с апарата Розета. Има ли българска следа там, в тези проекти? ЕКА се развива в няколко посоки – наблюдаване на Земята (става дума за дистанционните методи и за разрешаването на кризи); навигацията (проектът Галилео), изучаването на космоса – човекът в космоса, космически инженеринг, космически науки; развитието на технологиите. Има ли направление, в което България да е подготвена директно да участва?
– По линия на дистанционните методи институтът има голям опит, традиции и способности и това ще е едно от основните направления за участие на България в проекти на ЕКА. Съвсем наскоро завърши един от големите европейски проекти в това направление „Корине земно покритие”, където ИКИТ беше основен изпълнител. Освен това интересен проект беше реализиран миналата година с румънски колеги при сътрудничество с Белгия, като бяха получавани изображения от спътника „Проба-В”.Това е област, в която ние директно можем да започнем работа по проекти на ЕКА.
Много силни сме и в областта на космическата медицина и биология. Имаме сериозен опит в областта на изследването на космическата радиация. Имаме апаратура и експерименти на Международната космическа станция. Имаме ноу-хау и по космическата медицина основно в изследване на психофизиологичното състояние на космонавтите и операторите, работещи в екстремални условия и сме готови също веднага да продължим работата си в тази област. В института има реализирани и много приложения по осъществяването на превенцията на критичните инфраструктури на държавата с активното използване на информация от аерокосмическия сегмент, което може да се яви съставна част от един от най големите проекти на ЕКА за глобален мониторинг на околната среда и сигурността ГМОС.
– Малко информация за института – колко човека работят там? С какво се занимават основно? Ще стане ли денят на отворените врати традиционен в бъдеще? Поддържате ли връзка с българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров? Каква е съдбата им днес? Струва ли ви се, че забравяме историята си – предвид факта, че пилотираните полети с българи вече са история, за която никой не говори?
Институтът е един от основните в БАН и е базова национална организация, която се занимава и организира изпълнението на българските космически активности и реализацията на трансфера на арокосмическите технологии. Съставът е около 200 човека и основните направления са: дистанционно изследване на Земята, космическа физика и аерокосмически технологии и тяхното приложение.
Денят на отворените врати на института, заедно с ежегодната научна конференция „Космос, Екология, Сигурност”, станаха традиция. С нашите космонавти поддържаме много добри взаимоотношения и работим активно в пропагандирането на космическите ни постижение и възпитанието на младото поколение в дух на патриотизъм и вкус към високите технологии и иновации.
– И последно един емоционален въпрос: как ще отговорите на скептиците, които смятат, че заниманието и инвестирането в космически технологии в България е загуба на време и на ресурс, при положение, че обществото не е решило жизнено важни проблеми като образование и здравеопазване?
– Изхождайки от позициите на тези хора, скоро можем да закрием и държавата. На тях като че ли нищо не им трябва и единственото, което ги интересува в много случаи, е политическото им оцеляване. Какво би означавало само образование без наука и обратно, какво означава наука без космически изследвания и технологии. Та нали сега всичко минава през Космоса и всичко ново в бита на хората идва от космическите технологии и тяхното приложение.
– Как оценявате призивите за регулация на космоса? Кога ще има космическо право? С какво ще се занимава то? Бихте ли обяснили за непосветените с няколко думи кои ще са целите му?
– Много актуален въпрос, който чака своето решение на световно ниво и то в обозримото бъдеще. Подобен въпрос е възникнал при организирането и управлението на въздушното движение на въздухоплавателните средства (самолети, вертолети, балони и др.) и, както знаете, сега имаме стройни правила и закони в тази област. Регулацията в Космоса е необходима, защото става дума за много бързо насищане на близкия космос със спътници, космически станции и много космически отломки и части от приключили работата си космически апарати. Движението в космоса започва да става не съвсем безопасно, което прави въпроса още по-актуален. Не са решени докрай и въпросите свързани с военното използване на Космоса и извеждането на орбита на ядрени източници на енергия, както и оръжия от различен клас и вид.
– Вие за какво мечтаете? Как виждате космическото бъдеще на България? А на човечеството?
– Аз съм оптимист за космическите изследвания и техните приложения и мисля, че те нямат алтернатива, както сега, така и в бъдеще. Едва ли някой може да си представи хората без телевизия, GPS-навигация, GSM-комуникации, интернет и още неща от Космоса, които направиха живота на хората неузнаваемо красив и интересен.
За космическото бъдеще на страната ни смятам, че с приемането ни в ЕКА до голяма степен то е предопределено и всичко от тук нататък зависи основно от самите нас.
Мечтата ми е България да успее да заеме достойно място сред страните, развиващи и използващи новите технологии, сред тях и космическите. Мисля, че нашият народ заслужава това.
