Всички споделяме едно голямо небе. Помогнете да го запазим. Това странно на пръв поглед послание принадлежи на хората от Международната асоциация за тъмно небе (The International Dark-Sky Association), която се занимава с опазването на небосклона от светлинно замърсяване за бъдещите поколения.
През 2001 г. се създава тъмната скала на Бортъл, която определя тъмнина на небето от 1 до 9, като най-черното небе е със степен 1, а 9 е в центъра на града.
След последните експерименти със сателити вече не само любителите на нощните гледки, а и астрономите предупреждават, че работата им е застрашена.
От началото на 2020 г. кампанията за изстрелване на хиляди нови спътници ще започне сериозно, предлагайки високоскоростен достъп до интернет от космоса.
Първите флотилии с тези космически обекти, вече изпратени в орбита от американската компания SpaceX, засягат видимостта на нощното небе. Те се виждат като ярки бели ивици, толкова ослепителни, че се конкурират със звездите.
Учените се притесняват, че бъдещите „мегасъзвездия“ на спътници биха могли да затъмняват работата на телескопите и да пречат на радиоастрономичните наблюдения.
Астрофизикът д-р Дейв Клементс от лондонския Импириъл Колидж коментира, че това е сериозна опасност. От компаниите, които изстрелват сателитите, обещават, че работят с астрономи, за да сведат до минимум въздействието на спътниците.
Изстрелването на тези съзвездия от сателити се дължи на желанието за високоскоростен интернет. Вместо да бъдат ограничени от проводници и кабели, сателитите могат да излъчват достъпа до интернет от космоса. В момента 2 200 активни спътника летят около Земята. С началото на работата на Starlink – проект на американската компания SpaceX – до средата на 2020 г. може да има 12 000.
Британската компания OneWeb се стреми към около 650 сателита – но това може да нарасне до 2000, ако има достатъчно търсене от страна на клиентите. Amazon имат констелация от 3200 космически кораба. През май и ноември 2019 г. Starlink изпрати 120 спътника на орбита под 500 км.
Астрономът от Кралската обсерватория в Гринуич Дхара Пател коментира, че сателитите са с размерите на маса, но панелите им отразяват светлината като ги правят много видими, особено за мощните телескопи. „Тези сателити също са големи потребители на радиовълни … и това означава, че могат да пречат на сигналите, които астрономите използват. Така че това се отразява и на радиоастрономията,“ пояснява Пател. Тя предупреждава, че проблемът ще нараства с увеличаването на броя на спътниците в орбита.
Според д-р Клементс спътниците биха могли да окажат реално влияние върху наблюденията на космоса. Според него новите сателити са препятствие за наблюденията от Земята на останалата част на Вселената.
Според Клементс опасността е сериозна, тъй като тези сателити могат да заслепят телескопите и да бъдат пропуснати дори потенциално опасни астероиди, летящи към Земята, освен най-далечния Квазар във Вселената.
Констелациите от сателити са особено тревожни за развитието на нови проекти и същински големи проучвания на небето, като бъдещия Голям телескоп за синоптични изследвания (LSST) в Чили, например. В момента се работи по проект с LSST и други телескопи, който да пресъздаде в реално време случващото се на небето. „Опитваме да направим картина в реално време на това как се променя небето“, обяснява Клементс.
Според проф. Мартин Барстоу, астрофизик от университета в Лестър, все пак някои от проблемите могат да бъдат отстранени. „Броят на сателитите наистина звучи плашещо, но всъщност пространството е голямо – така че когато ги наложите всички на небето, плътността на тези неща няма да бъде много голяма“, каза той. „И тъй като сателитите имат известни позиции, можете да смекчите по изкуствен начин. Сателитът ще бъде точка в изображението и може да изглежда като преходен изблик на светлина – но вие ще знаете за него и можете да го премахнете от изображението. „Това ще струва усилия и работа на обсерваториите да се справят с нея, но това може да се направи“, убеден е Барстоу.
За радиоастрономията обаче, съзвездията от изкуствени спътници могат да създадат по-голям проблем – особено за сравнително нови телескопи, като Square Kilometre Array (SKA).
От компанията SpaceX коментират, че активно работят с международни астрономи, за да сведат до минимум въздействието на спътниците Starlink. За следващото си изстрелване тестват специално покритие, което е предназначено да направи космическия кораб по-малко ярък, за да се види дали това ще помогне да не създава светлинно замърсяване.
От OneWeb заявяват, че искат да бъдат „лидер в отговорното ползване на космическото пространство“ и изстрелват спътници в орбита от 1200 км, за да не пречат на астрономическите наблюдения.
Според Рут Притчард-Кели, вицепрезидент на OneWeb, днес няма съмнение, че целият свят има право да бъде свързан с интернет и това рано или късно ще се случи, но трябва да се работи така, че да не се подценяват и интересите на астрофизиците и да се намери разумен компромис.
Защитниците на тъмното небе отбелязват, че исторически, когато е измисляно електричеството и е електрифицирана планетата, никой не е мислил за изкуствената светлина. Днес 80% от хората на Земята живеят под небе, „наводнено“ с изкуствена светлина. Това се отнася за 99 на сто от жителите на САЩ и Западна Европа, повечето от които не могат дори да наблюдават Млечния път. Най-засегнатата страна е Сингапур, където никой не може да види тъмно небе. И обратно, на подобна гледка могат да се наслаждават три четвърти от жителите на Чад, Централноафриканската република, Мадагаскар.
Резервати с истински тъмно небе
Aoraki Mackenzie (Нова Зеландия)
Brecon Beacons National Park (Уелс)
Central Idaho (Айдахо, САЩ)
Cévennes National Park (Франция)
Cranborne Chase (Англия)
Exmoor National Park (Англия)
Kerry (Ирландия)
Mont-Mégantic (Квебек)
Moore’s Reserve (Англия)
NamibRand Nature Reserve (Намибия)
Pic du Midi (Франция)
Rhön (Германия)
River Murray (Австралия)
Snowdonia National Park (Уелс)
Westhavelland (Германия)
