Глътка въздух в града
Озеленяването на покривите е отдавна популярно в Западния свят, а приемуществата не са само естетически. У нас обаче тепърва неспециалистите се сещат за този тип озеленяване, който се свързва и с лукса, вместо да се приема за необходимост.
Все пак е похвално, че ландшафтните архитекти се опитват да насочат общественото внимание към темата. Изграждането на зелени покриви у нас е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите. Те посочват и че процесът е стимулиран също и от Европейския съюз, който все повече извежда във фокус екологизирането на строителството.
Според заместник-председателя на Съюза на ландшафтните архитекти Веселин Василев към висока зелена архитектура засега у нас се ориентират малцина богати българи. В момента се изграждат само 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София.
В България няма критерий за зелената архитектура, коментират от Съюза на ландшафтните архитекти. Понятието обаче започва да се налага предимно като част от екологична архитектура и най-вече като предмет на ландшафтната такава. Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма „Вегетативна площ“. Замествайки традиционния квадратен метър, тя ще показва площта, върху която растителността неутрализира вредности в околната среда.
Независимо от предимствата инвеститорите избягват зелените покриви заради по-високата цена на сградата и психологическа бариера, че покривните градини могат да доведат до течове и влага в сградата. Новите строителни материали обаче се гаранция това да не се случи, за да се избегне допълнително натоварване на конструкцията в покривните градини се садят сухоустойчиви растения, виреещи в по-плитка почва, устойчиви на дим и газове.
Много еко
1 кв.м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със седем градуса. Зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото зимата задържат топлината в сградите, а през лятото ги охлаждат, твърдят експерти. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород. Покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3-10 процента. Освен това се подобряват звукоизолационните качества.
Градините на Семирамида
Покривните градини датират от хилядолетия. Те се свързват с култа към финикийския бог Адонис – символ на разцъфтяването и повяхването на природата. През 600 г. пр. н.е. вавилонската царица Семирамида засадила растения от Средиземноморието в големи отвори по терасите на двореца. Така висящите й градини заедно с поливните съоръжения са обявени за едно от седемте чудеса на света. Богатите римляни отглеждали растения на терасите и покривите си. През Ренесанса покривите на много вили и дворци в Италия и Германия са представлявали градини с богати колекции от чуждоземни растения.
