Едно пътуване из Западна Европа не минава през посещение на катедрали. Те са сред символите на западното общество, а формите им са вдъхновяващи, макар и някои конструкции вече да гонят хилядолетна възраст.
В Италия има три катедрали, които се различават от другите. Те са „построени” от растящи дървета. Италианският художник Джулиано Маури създава поредицата „Cattedrale Vegetale“ – растителната катедрала още през 2001 г. Първата зелена катедрала е издигната във Валсугана, Италия, като част от Arte Sella – изложение, което се фокусира върху опазването на околната среда и ландшафтното изкуство.
„Бях развълнуван от идеята да стана част от природния кръговрат – без да го нарушавам, без да му преча,“ споделя Маури за проекта през 2001 г. Идеята му печели почитатели – местни общини в Италия предоставят терени.
След кончината на Маури през 2009 г., синът му продължава традицията и в Бергамо, през Международната година на биологичното разнообразие, обявена от ООН създава катедралата от букови дървета.
Най-новата катедрала от дървета е построена през 2015 г. за Lodi2015 – Живото изложение, което показва новаторски техники за устойчиво развитие.
Катедралата е предназначена да служи като място за провеждане на концерти и други културни прояви.
Тези природни катедрали са построени с гъвкави дървета, колове и въжета.
Кестенови и лешникови колони оформят колоните, а посаденото вътре дърво расте и следва зададената структура.
Първата катедрала е от габър, тази в Бергамо използва букови дървета, а катедралата в Лоди е проектирана с дъбови дървета.
За да достигнат зрялост, буковите дървета трябва да растат поне 20 години. Едва след това 42-те колони на катедралата ще са завършени и ще носят сводестия таван. Дъбовата катедрала в Лоди пък има цели 180 колони.
Идеята на създателя Маури е да се даде нов поглед върху природата и културата. „Нека хората да помислят за цикъла на живота, за растежа и за смъртта по нов начин”, призовава приживе Маури.
Кой е Джовани Маури
Джовани Маури е роден през 1938 г. в Лоди Векио. През 1959 г. се мести в Милано, където започва да рисува плакати за местното кино, докато работи като хлебар. Жени се, а заедно със съпругата си се връщат в Лоди, където отварят работилница за прясна паста. Той продължава да рисува и през 60-те години вече е част от артистичните кръгове на Милано. През 70-те години се посвещава на видеото и фотографията, като работите му са показани в редица италиански галерии. През 1976 г. участва в Биеналето във Венеция. В края на 70-те вече е сред имената на италианското модерно изкуство с неговите проекти Gioco dell’oca (змии и стълби) и Metafisica del quotidiano (метафизика на ежедневник).
През 80-те години се обръща към природата – вече нарича себе си скулптор и реализира редица грандиозни проекти на открито, като „Вятърните мелници”, „Стълбите към рая”. Идеята за олтарите от растения му идва още през 1984 г., когато по бреговете на река Ада в Лоди създава „тъкани с живи клони“. Започва да се занимава и със сценография. През 90-те години е канен на различни международни форуми – в Хановер, Чикаго, Дрезден, Монако, Ню Йорк, Париж, Кент.
През 2001 г. идва и първият му катедрален проект в рамките на изложението Arte Sella 2001 г. Работата му привлича повече от 100 000 посетители годишно. През 2003 г. открива своята фабрика за скулптура в общинския парк в Бергамо. Две години по-късно е гост на националното изложение за ландшафтна архитектура в Италия. открива самостоятелна изложба в Испания.
За него казват, че е потомък на Леонардо да Винчи, но в контекста на съвременно изкуство: художник, който знае как да се произвежда красота, знае как да общува с поезията, но строи като инженер структури – произведения на изкуството.
