Във връзка с 80-ата годишнина от създаването на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и по повод Деня на будителите имаме огромното удоволствие да споделим празника с приятеля на Геомедия доц. д-р инж. Борислав Александров от Геодезически факултет на УАСГ, Катедра Геодезия и геоинформатика.
Както е известно, Борислав Александров е геодезист, изследовател и пътешественик, обиколил света и представил част от опита си през годините и пред читателите на Геомедия.
Геомедия: Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) стана на 80 години. Това възраст на старец ли е или е началото на някаква зрялост?0
Борислав Александров: Когато дойдох в УАСГ (тогава ВИАС), се организираше подготовката за 40-ата годишнина, така че половината от тези 80 години сме ги извървели заедно. Тази възраст за един университет е малка и твърде крехка, и дано не стане остаряване преди узряване.
Геомедия: Смятате ли, че университетът днес технологично навлиза в нов етап на обучението по геодезия и какъв е той, ако е така?
Борислав Александров: Технологиите принципно се развиват достатъчно бързо, но доколко могат да бъдат приложими тук, да демонстрират очаквания прогрес, е малко спорно. Само технологии без желание за познание, за изучаване на професията, за просто едното „висше“ с диплома, няма как да върши работа. Напоследък осезаемо намаля мотивацията на младите хора да знаят и могат. А уменията идват бавно, с търпение и последователност. Образованието не е заведение за бързо хранене – ядеш на крак и… готово – специалист!
Геомедия: Във вашата собствена класация кои са най-големите геодезисти, създадени и работили в УАСГ? Кои са били вашите любими учители?
Борислав Александров: Създадени големи геодезисти има много, не бих се ангажирал с изброяване, а и е малко трудно да се дефинира точно „голям геодезист“. Освен това много от имената в геодезията не са работили в УАСГ.
От студентски години, както и по-късно, преподаватели, от които съм се учил, за мен ще си останат имената в геодезията са: гл.ас. Г. Лазаров, проф. Вълев, доц. Банов, проф. Вълчинов.
Геомедия: Кои са най-големите достижения на геодезията на България? Вие сте пионер в редица области. Имате ли вече последователи?
Борислав Александров: Много неща се постигнаха в геодезията у нас, но и много неща се объркаха или опорочиха в последните години. Осезаемо се отмести фокусът на интересната ни професия от многообразните й приложения, към настанилата се инерция в нравите и егоцентризма. Но поне се появи нова и съвременна геодезическа апаратура. Остава да я използваме целесъобразно, непрекъснато и колегиално.
И понеже стана дума за достижения в геодезията, както и за последователи, ето само няколко:
За първи път качихме геодезически GPS приемник с престой повече от денонощие на вр. Вихрен (2001 г., с инженерите Йордан Йорданов и Лъчезар Иванов), след това на вр. Мусала (2002 г., с доц. Юри Цановски) за две денонощия;
Определихме за първи път азимутите на праговете на всичките 6 граждански летища в България по астрономичен способ (2001 г., отново с инж. Йордан Йорданов);
За първи път геодезист стъпи в Антарктика (1998 г.), бяха направени премиерни геодезически измервания на скални и ледени пасажи, изследвана вертикалната рефракция, през 2009 г. беше направена и първата хидрографска снимка в акваторията пред Българската антарктическа база с доц. Ю. Цановски), беше монтирана и българска мареографна станция в Антарктика (2017 г.), както и експериментални изследвания на физико-химични параметри на океанската вода, използван беше и лазерен скенер;
През 2015 г. за първи път беше използван дрон за създаване на едромащабната карта на района на базата, а вече 7 български геодезисти са участвали в националните ни експедиции.
И може би най-същественият факт към изброените уникални геодезически дейности според съвременния прочит на човешките ценности: всичките бяха извършени без НИКАКВО заплащане на участвалите в тях.
Благодарен съм на съдбата, че през тези години ми посочи няколко човека, истински последователи на геодезическата кауза, за което съм им признателен, че се съгласиха да осъществим всички идеи – някъде рискови, другаде дори налудничави!
Геомедия: Какво е за вас геодезическият факултет и УАСГ изобщо – роден дом, място, където да се връщате след пътувания по света или място, в което може да доразработите идеите си?
Борислав Александров: Роден дом няма как да е – човек има един такъв, както има и едни родители. Но за мен това си е Мястото, където премина почти целият ми трудов живот, и най-хубавите години от младостта. Освен, че имах изключителната възможност да работя всеки ден сред млади хора, в Института се родиха, развиха и осъществиха много идеи и предизвикателства. Геодезическият факултет за мен ще си остане основният пристан за професията ми.
Геомедия: Какво щяхте да работите, ако не бяхте учен и преподавател? Вие сте човек, който не стои дълго на едно място. Каква би била алтернативата?
Борислав Александров: Ако не бях преподавател, щях вероятно да си остана по корабите и да си изживея живота в морето. Но и сега не съжалявам, че Съдбата избра да остана с младите геодезисти. Благодарен съм и смятам, че това беше Животът ми – студентите. Не се сещам за нещо по-ценно от очите на обучилия се млад човек, който те гледа едновременно с появилото се самочувствие, но и с благодарност и уважение.
И да се върнат годините – пак няма да стоя на едно място, никой не пие застояла вода😊
Геомедия: Как си представяте УАСГ след 80 години?
Борислав Александров: Към момента не бих се ангажирал с прогнози, но този Университет заслужава по-сериозна слава. Ако не се положат усилия, ако не се преразгледа ценностната система, няма да се получи завиден резултат. Крайно време е образованието да заеме наистина важно място в обществото, но не формално, а реално. Иначе слабограмотните ще правят много грешки, а строителната сфера не търпи незнание. Трябва да има отговорност, да се отърси обществото от моралния упадък, и тогава сигурно ще сме на прав път.
Геомедия: Какво си пожелавате и без какво не може един геодезист?
Борислав Александров: Истинският геодезист трябва да има физическа и социална издръжливост – без тях ще му е трудно да работи спокойно. Трябва да има чувство за хумор и да бъде естествен – иначе изпада от люлката.
Да не се взима на сериозно, да бъде честен в геодезическото си мислене, защото ще се оплете в собствените си скрити душевни недъзи. А започне ли с компромиси, става зависим, т.е. г-н Никой.
Пожелавам на всички да бъдат здрави, да работят съвестно, да демонстрират най-много това, което могат, а не това, което имат.
И да не забравят, че добрите неща остават във времето, лошото се покрива с пепелта на годините и историята го забравя.
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ:
Рид в Антарктика кръстен на български геодезист
Борислав Александров: България има мареограф на Антарктика и той работи!
ХИДРОГРАФНИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ И МОНИТОРИНГ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО ВЪВ ВИСОКОПЛАНИНСКИ ЕЗЕРА БЪЛГАРИЯ ОТ ВЪЗДУХА
Хидрографните измервания срещу аварии в различни водоеми
